Използваме бисквитки. Като използвате нашия сайт, вие се съгласявате с ползването им.

Приемам | Разбери повече

Обучителен семинар на тема: „Изчислителна и експериментална системна медицина“, организиран от Медицински университет - Варна благодарение на финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България (проект MUVE-TEAM; Договор BG-RRP-2.004-0009-C0), се проведе на 12 юни 2024г. Събитието събра като лектори някои от водещите европейски учени в областта на онкологичната геномика, транскриптомика и протеомика, заедно с млади учени и изследователи от МУ-Варна. Лекторите представиха най-новите методи, позволяващи високо-продуктивна обработк​​а на огромни масиви от данни в съвременната медицина.

 „Желанието ни е да представим по достъпен начин за младите учени нова група от методи, които имат приложение както в онкологията, така и в други области, като неврология, сърдечно-съдова медицина и т.н.,“, заяви проф. д-р Антон Тончев. Той допълни, че в момента има натрупана огромна база данни от медицински изследвания на пациенти, които могат да бъдат проучвани, благодарение на възможностите, които предлагат т.нар. високо-продуктивни технологии, вкл. чрез използване на машинно обучение и изкуствен интелект. Това бе причината интерес към срещата да проявят учени от различни области на науката – морфология, клетъчна биология, биохимия, генетика, образни изследвания.

В рамките на срещата проф. Весела Кристенсен от Университет в Осло, Норвегия, проф. д-р Антон Тончев - директор на Научноизследователския институт в МУ-Варна, проф. Арнолдо Фригеси от Центъра за върхови постижения “Integreat" в Осло, Норвегия, и проф. Юха Клефстрьом от Финландски раков институт в Хелзинки, Финландия, представиха пред медии открития при имунологията на рака, спомагащи за превенция, диагностициране и лечение на онкологични заболявания. Учените отговориха на въпроси, свързани с достиженията на съвременната наука, касаещи пациентите в България и Европа. Дигиталното моделиране на тумори, включително чрез създаване на т.нар. „дигитални близнаци", позволява персонализиране на подхода към пациентите, смятат учените. 

ГАЛЕРИЯ